Екранната зависимост е другата невидима оковa, която все по-силно пристяга младите. Безкрайното превъртане на социални мрежи, видео игри или онлайн забавления изглежда като безобиден начин за убиване на времето, но всъщност краде най-ценното – способността да се съсредоточаваме, да мечтаем, да изграждаме умения и да живеем истинския живот, извън виртуалния свят. Едно е да използваш технологиите като инструмент, съвсем друго е да се оставиш да те управляват и да се превърнеш в пленник на екрана.
Зависимостите са опасни не само защото рушат здравето, но и защото разрушават характера. Те изкривяват ценностите, подменят приоритетите и водят до самота, до отчуждение и често – до предателства. Сред подрастващите често се среща тенденцията да прикриват приятелите си, когато те вършат нещо опасно или забранено. Мислят, че това е проява на лоялност, на приятелство, но в действителност е точно обратното. Прикривайки някого, който върви по наклонената плоскост, ти не му правиш услуга – напротив, хвърляш го още по-дълбоко в бездната. Истинският приятел е този, който ще има смелостта да каже истината, да спре, да предупреди, дори да се изправи срещу любим човек, за да го предпази. Лоялността не означава да мълчиш, когато някой се самоунищожава, а да намериш сили да му подадеш ръка, дори ако това боли. Прикриването в такива случаи е предателство – и към приятеля, и към самия себе си.
Особено тежки могат да бъдат последствията за младежите, които са поели по пътя на спорта. Една зависимост може да унищожи години труд, жертви и мечти. Представете си млад спортист, който тренира Таекуон-До, влагайки цялото си сърце и воля, за да постигне успехи. Ако обаче се поддаде на изкушенията на вейповете, енергийните напитки или нощните игри пред екрана, неговото тяло постепенно ще отслабне, концентрацията ще изчезне, дисциплината ще се разпадне. Резултатът е ясен – пропуснати състезания, изгубени медали и разбити мечти. Един миг на слабост може да провали години труд и да отнеме бъдеще, което е било напълно постижимо.
Зависимостите никога не са безобидни. Те са тихи вериги, които първо се усещат като игра или мода, но после се затягат и оставят човека без сили, без воля и без посока. Затова е важно младите хора да разберат – силата не е в това да прикриваш грешките на другите, а да ги изобличиш с обич и честност. Истинското приятелство е да пазиш, а не да погубваш. Само така може да се изгради здраво общество и да се съхрани младостта – чиста, силна и свободна.