Таекуон-До
Таекуон-До
Съвременно бойно изкуство за невъоръжена самоотбрана, създадено от Генерал Чой Хонг Хи, през 1955 г в Сеул, Южна Корея, което има за цел не само физическото развитие, но и духовното, както и възпитаване на морални и етични ценности, които да изграждат честни пълноценни личности.

Статии с етикет: успех
Постоянството е умението да продължиш, когато първоначалният ентусиазъм вече е отминал. То е навик, който трудно се възпитава, но е основен за успеха в която и да е сфера на живота. Таекуон-до е сред най-ефективните пътища към изграждането му, защото съчетава физическо усилие, умствена концентрация и морална дисциплина.
В залата всеки напредък е видим, но никога лесен. Пътят от бял до черен пояс символизира не само усвоени техники, а и стотици часове повторения, корекции и самодисциплина. Този процес учи децата, че развитието е бавно и изисква търпение. Те постепенно осъзнават, че успехът не идва чрез късмет, а чрез постоянен труд. Всеки удар с крак, всяко движение на ръка, всяка серия упражнения са малки стъпки към голямата цел, и именно това учи учениците на ценността на усилията.
В свят, който се променя толкова бързо, родителите често си задават един и същи въпрос: Как да подготвим децата си за реалния живот?
Отговорът понякога не е в учебниците, а на тепиха в залата — там, се изгражда характер. Там, където децата учат не просто движения, а уроци за живота — в света на таекуон-до.
Таекуон-до не е просто бойно изкуство. То е философия на движение и мисъл. На първо място, децата се учат на уважение – към треньора, към съотборниците, към себе си. Това уважение се пренася и извън залата – в училище, у дома, на улицата. Повече от спорт е – то е училище за ценности.
В реалния свят успехът не идва лесно. Нито пък в таекуон-до. Първо трябва да вложиш упоритост, която по-късно се отплаща. Децата се учат, че всяка стъпка нагоре изисква труд – за да получиш нов колан, трябва да покажеш постоянство и дисциплина. Това ги подготвя за житейските „изпити“, където няма винаги аплодисменти, но има удовлетворение, когато успееш. Провалите в залата стават малки победи в реалността – защото детето разбира, че грешките не са край, а част от пътя.

